Началото на светското образование в гр.Игнатиево (с.Руслар до 1934г.) се полага през 1879г., когато в селото се преселили 35 семейства от Източна Тракия и 25 семейства от близкото с.Карагюр. преселниците тракийци изпратили молба до правителството, което им дало разрешение да отсекат безплатно дървен материал от държавната гора „Камчия”. През 1881г. с докарания материал направили малка постройка с две помещения – едното било определено за обучение на учениците, а другото за параклис. Училище построяват през 1883г. с отпуснати от държавата дървен материал и 1000лв.
За първи учител (1883г.) бил назначен Стоян Попов от селото, който учителствал 2 години. След него дошъл Димитър Ангелов (тракиец от селото) с месечна заплата 1400 лв. Той работил като учител 22г.
На 19 септември 1889г. се открива втора паралелка от училището в новата махала „Карапор”, където се обучава първо и второ отделение от учителя Атанас Иванов, местен човек.
През 1919г. е открита и прогимназия. За нейните нужди през 1920г. е построена сградата на т.н. „Попско училище” с три класни стаи. Същата година в махала „Карагюр” е открита нова паралелка, настанена в здание, наето от Продан Стоилов.
С откриване на прогимназията и новата паралелка в махалата, учителският колектив вече наброява 8 души. Тук учат деца и от с.Аксаково, с.Доброглед, с.Припек, с.Слънчево и др. Нараства броят на учениците и съществуващите учебни помещения се оказват тесни за учениците. През 1930г. се взема решение за построяване на ново училище в с.Руслар и махала „Карагюр”. Така на 15 юни тържествено се полага основния камък на новото училище. На 12 ноември 1930г. започва да работи новото училище в махалата, с две класни стаи. Малко по – късно, на 13 декември 1930г., е открито и централното училище, с пет класни стаи. В него се сливат под едно управление началното училище и прогимназията.
В периода 1951 – 1980Г (до 1958 директор е Карамфил Карамфилов, до 1980г. директор е Камен Барбазов) училището е център на живота в селото. Организира се курсове за ограмотяване на възрастни и вечерно училище за младежи. Извършена е цялостна реконструкция на материалната база, оборудвана е кухня и столова в приземния етаж, създаден е физкултурен салон и редица работилници. Всички класни стаи са преустроени и оборудвани за кабинети по отделните учебни предмети. За първи път в страната е въведено кабинетно обучение.
В навечерието на 100-годишния юбилей на училището е построено новото училище, което действа и сега. То е на четири етажа, с оборудвани кабинети по учебните предмети, класни стаи, 3 физкултурни салона, лекарски кабинет, работилница, кухня и столова.
От 7.07.2009г. основно училище „Св.Св.Кирил и Методий” е преобразувано в средно общообразователно училище „Св.Св.Кирил и Методий”.
От 2009/2010 учебна година се реализира прием след завършен 6 клас за специалността „Работник в заведенията за хранене и развлечения”. През 2010/2011 учебна година е приет първият випуск от гимназиалната степен на обучение. Учениците са приети в девети клас в специалността „Готвач”.
Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови!
Св. Св. Кирил и Методий (на гръцки: Kyrillos ho Thessalonikeus, Κύριλλος καὶ Μεθόδιος; Methodios ho Thessalonikeus, Μεθόδιος ὁ Θεσσαλονικεύς, на църковен старославянски: Кѷриллъ и Меѳодїи; на латински: Cyril, Kyrill, който се казва в началото Konstantin, Κωνσταντίνος, и Michael, който после се казва Methodius, Method), известни още и като Солунските братя, са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата.На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.